ЕК: Газът и ядрената енергия са допустими в целите за декарбонизацията

Газът и ядрената енергия ще бъдат допустими технологии за постигането на декарбонизацията и въглеродната неутралност на ЕС до 2050 година. Това е записано в предложението за зелена таксономия, представено от Европейската комисия. Това, че инвестициите в тези енергийни източници са обявени за устойчиви, не означава, че те ще бъдат задължителни за националните енергийни миксове, коментира комисарят по финансовите въпроси Мерейд Макгинес по време на представянето на предложението.

Няма да се справим сами, очакваме частният сектор и финансовите пазари да поемат своята роля, допълни тя

Инвестициите в ядрените централи ще бъдат позволени до 2045 година, ако тези проекти не нанасят "съществени щети" на околната среда и водните ресури. Колкото до опасенията за ядрените отпадъци, изказвани от противниците на технологията, от ЕК посочват, че тези централи генерират малки количества отпадъци на фона на количествата електроенергия и топлинна енергия, които произвеждат.

Включването на тези технологии дори може да ускори развитието на технологии за депониране на отпадъците, допълват от Брюксел.

С предложението си днес ЕК ще позволи и на газовите централи да работят в страните от общността поне до 2030 година, ако покриват критериите, които включват обаче и прогресивно намаляване на емисиите. Така до 2035 година тези централи трябва да използват беземисионни горива, например водород.

Емисиите от газовите централи трябва да бъдат не повече от 270 грама на киловатчас или годишно емисиите не трябва да превишават нивото от 550 грама на киловатчас средно за период от 20 години. В целия жизнен цикъл на газовите централи емисиите трябва да бъдат под 100 грама за произведен киловатчас.

Повече от година Брюксел анализираше дали да допусне инвестициите в природен газ и ядрена енергия като устойчиви и подкрепящи зеления преход. Комисията трябваше да се съобразява с различни лобита, натискащи в различни посоки, а темата скара страните от общността.

Няколко държави, сред които и Германия, коментираха, че няма научни доказателства, че използването на природния газ е от полза за околната среда. Нидерландия и Дания са против включването на суровината в зелената таксономия, защото това противоречи на собствените им планове за декарбонизация.

Австрия и Люксембург пък заплашиха, че ще обжалват решение на ЕК да обяви ядрената енергия като зелена. Франция е категорична, че всички нисковъглеродни енергийни източници, включително и ядрената енергия, играят важна роля за борбата с климатичните промени.

Гласовете против ядрената енергия обаче посочват опасенията за съхранението на ядрените отпадъци, както и високата цена на подобни проекти, чиято реализация често се бави във времето. Така може да се окаже, че инвестициите се насочват в грешна посока и бързи решения за декарбонизация остават без средства.

Преди дни комисарят по финансовите въпроси Мерейд Макгинес обясни, че предложението не прави задължителни инвестициите в природен газ или ядрени централи. "Става въпрос да определим при какви условия вярваме, че ядрената енергия или природния газ са допустими за прехода", обясни тя в интервю за Politico.

Предложението на ЕК и може да бъде отхвърлено от Европейския съвет, макар че това е малко вероятно - трябва да бъдат събрани гласовете на 20 държави против. Мнозинството от 700-те депутати в Европейския парламент също може да наложи вето на документа. Зелените в ЕП заявиха пред Bloomberg, че ще започнат да търсят мнозинство, за да бъде отхвърлено предложението на комисията.